Бъдещият Европейски съвет за медийни услуги няма да е Европейско министерство на истината, нито европейски жандарм за контрол над медийния сектор, увери пресаташето представителството на ЕК в България Никола Миладинов по време на дискусия в Дома на Европа, посветена на предлагания от ЕК Европейски законодателен акт за свободата на медиите.
"Да, целта не е да се създаде Министерство на истината, а да се изработи политическа и финансова независимост на медиите", потвърди в онлайн включване българският евродепутат Елена Йончева, но изрази и разочароване, че законопроектът е възложен не на комисията по върховенството на закона (LIBE), а на комисията по култура в ЕП. "Няма нищо лошо в наднационалните институции, ако те гарантират свободата на медиите, а не са институции, които се превръщат в инструмент за ограничаването им", каза още Йончева за идеята за наднацинално регулиране на медийния сектор.
ЕК предлага законодателният акт да е под формата на регламент, което означава, че бъдещото законодателство ще е пряко приложимо България, няма да има транспониране със специален закон, което ще намали възможностите за тълкуване от страна на министри и депутати в България, поясни евродепутатът. Освен това, регламентът означава, че всички права, произтичащи от този акт могат да бъдат защитавани директно в съда в Люксембург, добави тя.
Като особено положителни страни на проекта тя изтъкна, че с него се обръща внимание на пряката и непряка намеса в редакционната независимост, въвежда се категорична забрана за намеса в работата на медиите от страна на държавни и политически структури, въвежда се дефиниция за „държавна реклама“, специално внимание се обръща на обществените медии като гарант за предоставяне на качествена и безпристрастна информация.
Националните регулатори няма да действат еднолично и едностранно, както досега, а ще трябва да зачитат становищата на ЕК и новия орган за медийна свобода, посочи Миладинов. Европейският съвет за медийни услуги ще е правоприемник на групата на европейските регулатори за аудио-визуални услуги, в която участва и българският СЕМ, уточни той. Според разясненията му, този орган ще е напълно независим и равноотдалечен от всякакви правителства, институции или пазарни играчи. Всяка държава ще има по един глас, дори представителите й да са повече от един. Решенията ще се взимат с две трети. Съветът ще избира председател с мандат 2 години, ЕК също ще има представител, но без глас, добави Миладинов.
Той обясни защо този орган ще е много влиятелен - ще представя експертни становища по регулаторните, техническите или практически аспекти на медийното регулиране във всяка държава, също относно националните мерки и пазарната концентрация в медийния сектор и пр. Ще организира и структурен диалог между големите платформи и медийния сектор, ще съблюдава също дали платформите и инициативите за саморегулиране, напр. европейския кодекс за поведение във връзка с дезинформацията се изпълняват. Съвет ще координира и националните мерки във връзка с медийните услуги за европейската аудитория от доставчици, които са извън ЕС и представляват риск за обществената сигурност и отбрана.
Резерви по отношение новия орган - че трябва да е напълно независим, изрази проф. Нели Огнянова, председател на Комисията за журналистическа етика към Национален съвет за журналистическа етика. Възможно ли е при участие на ЕК, предоставяне на секретариат от страна на ЕК и подчиненост и обвързаност с дейността на ЕК, този съвет да е напълно независим, съмнява се тя. "Предвиден е да подпомага и консултира – някои го приветстват, други - не и смятат, че е с прекалено големи правомощия", отбеляза тя и повдигна въпроса какъв е обвързващият характер на становището на Съвета по отношение на становището на ЕК. По нейно мнение, текстовете ще претърпят промени по отношение ролята на ЕК, Съвета за медийна свобода, националните регулатори, където са повече от един.
Какво още предвижда проектът
Предлаганият от ЕК законодателен акт включва правила за защита на независимостта на медиите ЕС, включва гаранции срещу политическата намеса в редакционните решения и срещу неправомерното следене, както и мерки за защита на независимостта на редакторите и за оповестяване на конфликтите на интереси.
"Причините ЕК за първи път в историята си да регулира медийния сектор не е защото иска да контролира информацията, а защото иска да защити правото на журналистите и медийните собственици да бъдат редакционно независими", подчерта Никола Миладинов.
Проектът въвежда защита от политически и корпоративен натиск и финансова независимост - защита от подчинение въз основа на приходите. "За пръв път в закон се записва че правителство или други органи нямат право да се намесват в редакционните решения, властите няма да имат право да задържат, санкционират, засичат, подлагат на наблюдение или претърсване или изземване от домовете на журналистите и техните семейства само защото те отказват да разкрият своите източници на информация", изтъкна още той и добави, че според предлаганите текстове, тайните служби няма да имат право да внедряват шпионски софтуер в устройства или машини, използвани от журналисти и медии. В това отношение са предвидени изключения, но само при разрешение на съдия.
С регламента се въвежда задължителна прозрачност на собствеността на медиите. Като допълнителни нива на контрол, е предвидено държавните регулатори да разглеждат случаите на медийна концентрация не само от търговско-икономическа гледна точка, а и да анализират дали сливанията и сделките водят до риск от натиск и цензура върху редакторите от страна на акционерите, посочи още Миладинов.
За да се избегне рискът от скрити субсидии и неправомерно политическо влияние, се въвежда изискване за публикуване на информация за бенефициерите на държавната реклама и изразходваните суми.
Системите за измерване на аудиториите и агенциите, анализиращи данните ще предоставят безплатно и без неоправдано забавяне на медиите и рекламодателите точна, подробна, изчерпателна и актуална информация за методологията, използвана от тях, посочи Миладинов. Той съобщи и, че регламентът включва гаранции срещу необоснованото премахване на медийно съдържание. "Особено големите платформи, които възнамеряват законно да свалят медийно съдържание, ще трябва предварително да информират медията за мотивите си и всички жалби от доставчиците на медийни услуги ще трябва да бъдат разгледани приоритетно от тези платформи", посочи Миладинов.
"Законодателният акт на ЕК предвижда медиен плурализъм и гаранции срещу натиска на журналисти, изтъкна Ирина Недева, председател и член на УС на АЕЖ България и съобщи, че АЕЖ подкрепи този законодателен акт за свободата на медиите с препоръката да се засилят гаранциите за политическа независимост на националните регулатори, които ще имат ключова роля в новото регулаторно тяло на европейско ниво.
Новият регламент ще трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и Съвета, преди да влезе в сила.
